Михалис ГАРУДИС: Иван ВУКАДИНОВ е най-големият!

Четете обширно интервю в Студио ВИКОНИКА

Две страници от сайта на ГАЛЕРИЯ "РАКУРСИ"

По идея на Иван Вукадинов и покойния Иван Кирков всеки януари от 2006 до 2011 г. галерията организира изложбите "Ивановден"
"Инициативата беше подхваната от Иван Вукадинов и Иван Кирков през 2006 г. като празнична изложба и по думите на Иван Кирков с желанието ''да се множат нашите добри дела, за да знаем, че не сме живели напразно и да напомним на хората да се обичат и да пият от най-хубавото вино, наречено истина''."
["Дума", 3.1.2011]

Картината и моделът

Иван Вукадинов, един от най-стойностните съвременни български живописци, е роден на 19 март 1932 г. в с. Ломница, край Трън. Изкуствоведи и журналисти са търсили много определения за него, в повечето случаи те са се оказвали еднопластови. Защото е трудно да анализираш изкуство, чието послание стига в отвъдното. Той не търси самоцелни изяви, защото наистина няма нужда от това. Дистанцира се от околния свят и същевременно много категорично се вписва в него, изучава го, разбира го и оставя следа. Винаги верен на мисленето си.

През 1961 г. Вукадинов завършва Художествената академия в София, специалност живопис, при проф. Ненко Балкански. През 1974 е първата среща на италианския зрител с българския художник в Арецо. Негови платна отново можеха да се видят през 78-ма този път в залите на Музея за етруско изкуство в Гросетто и в двореца Гамбакорти в Пиза. Изкуството на този българин си завоюва изключителен прием и в галерия Маргутина на улицата на изкуствата, Виа Маргута, в Рим. Италианският зрител въпреки основателното си самочувствие на израстнал сред изкуството на Рафаело, Мазачо и Пиеро делла Франческа се застоява по-дълго от обичайното пред тези картини, привлечен може би от златния фон или странната восъчна техника, или от философския прочит на едно ново и различно мислене. Сигурно задълго в паметта му са се врязали фрагментите с фон като разядена от времето материя... "Не се случва всеки ден български художник да излага с успех в Рим" - възкликва журналист от "Паезе сера". В италианската преса се срещат лаконични и възторжени заглавия: "Българинът на Виа Маргута!". В "Ла Насионале" Фенена Бартоломей пише за Вукадинов: "Това е творец с огромна съзидателна мощ, художник с богат чар, голяма култура и необикновена подготовка. От този художник всичко ни е непознато, дори и гласът."

Пред картините на Иван Вукадинов ни спира неговата почти нечовешка прецизност и самовзискателност. Всяко петно е намерено като че ли с безпристрастна математическа логика. И точно тогава разбираш, че си облъчен от силно човешко внушение - една облагородяваща "радиация", която те провокира да се лишиш от самоцелното търсене на евтини ефекти.

Още Владимир Димитров - Майстора беше казал, че за да бъде актуално, едно изкуство трябва да носи три неща: новост, яснота и форма. Можеш да бъдеш творец, само ако се опреш на хилядолетния опит на тези преди тебе. "В средновековното изкуство на Балканите има много протест - казва Вукадинов. - Рисуват Христос като закрилник, но в същото време той е надвиснал като заплаха. Имаш усещането, че този, който го е рисувал, е искал да се спаси от него. И ако трябва да "ашладисаме" нашата и италианската култура например, мисля, че италианците биха могли да вземат от нас динамичната тревожност на нашето средновековие, а ние - техния стремеж за красота и изящество." Особено трудно е на творци, върху които тежи богата историческа памет. А паметта на живописците трябва да е дълга - още от времето на пещерните рисунки. Предметът никога не е само предмет, той трябва да носи продтекст, да се изведе до символ, въздействащ с логическата си простота.

В различните периоди от творчеството на художника са се налагали различни символи: веднъж рибата - студена, хлъзгава, неуловима като тайна, християнски символ на саможертвата; гроздето - вярата; пеперудата - синоним на мимолетния, крехък, но красив стремеж към свобода; ключът - загадката; или часовникът - овеществено време. Някъде там, в застиналите му стрелки, миналото застига настоящето. Често се среща и ръката от иконите, която благославя, насочва и... наказва. Има и много носталгия към красивите, стари, отиващи си вещи, в които някой е вложил душата си. Тази тъга у Вукадинов прилича на болката на естественика, когато вписва в Червената книга изчезващ вид.

В едно интервю преди години художникът казва: "Искам да рисувам така, че всеки да усети корена ми - България - и различното в нашето старо изкуство. То е тревожно, силно, внушително. То приковава." Когато обикновеният зрител се изправи пред платната на този изключителен творец, сигурно няма да се запита каква е техниката, която използва, но ако види нещо подобно у друг художник, непременно ще си помисли: опитал се е да го направи като Вукадинов!

Изкуството на Иван Вукадинов е една тревожна, светеща точка от дъното на историческата ни памет, която идва през пластове застинало мислене и търси отвъдното.

Юлиана ЛИКОВА

Прави самостоятелна изложба в София през 1975 г. През 1974 е изложбата в Арецо, през 1977 - в Рим, през 1978 - в Пиза и Гросетто. Оттогава до 2006, когато е първият от шестте "Ивановден"-изложби на галерия "Ракурси" не е излагал публично свои произведения и отказва да продава платната си, не дава интервюта. Малко са хората, които могат да се похвалят, че са посещавали ателието му.

Творби на Иван Вукадинов има в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Добрич, Кърджали, Бургас, Смолян, Балчик...

“Изложбите в Италия му помагат да направи кариера там още по времето на студената война. Единственият български художник, който влиза в Американската енциклопедия за модерно изкуство. Още тогава Музеят във Ватикана иска да откупи негови платна за рекордни суми, но властите отказват с мотива, че картините му са национално богатство.
Изключителен майстор в живописта. Невероятен е в съчетаването на цветовете. За неговите картини едни от най-големите световни колекционери се изказват изключително ласкаво. Италианският мултимилионер и колекционер Марсело Данон казва: "За тази синя картина на Иван Вукадинов ще построя специално стълбище."”

по Уикипедия

"Един от най-енигматичните наши живописци."

Events.bg

"Те са много различни като стил и пластически почерк, но и тримата имат ярък принос в развитието на българското изкуство... Те са трима Ивановци и създават празник в пространствата на галерията. Вукадинов - с особената му експресия и дълбоки символи, винаги далеч от медийния шум, но притегателно име за колекционерите, чиито картини не могат да се намерят на българския пазар..."

(Петя Тетевенска по БНТ за "Ивановден VI", януари 2011)

Българи на виа "Маргута"

"Не се случва всеки ден двама български художници да излагат с успех в Рим!" - беше възкликнал един журналист в "Паезе сера". В това възклицание напира основателното самочувствие на италианеца... Такъв човек, дори когато се разхожда по виа "Маргута" - а всеки художник знае що за улица е тя, - рее капризен и преситен поглед и трябва да му се изпречи нещо наистина добро, за да спре погледа си с нужното внимание.

"Трима чуждестранни артисти се налагат тези дни на вниманието на критиката в Рим" - пише друг италиански вестник и ги представя поотделно: българските художници Олга Белопитова и Иван Вукадинов и американският скулптор Гари Ериксън. След залите на етруския музей на площад Бакарини двамата българи "превземат" Археологическия музей на Маремма в Гросетто и двореца Гамба корти в Пиза. [...]

Българи строят в други страни и континенти и печелят добро име за България. Българи пеят в зали и скали по света и жънат хиляди пъти "браво" за България. Ние вече сме свикнали с радостта български творци да намират признание в чужбина. Но не дотолкова, че да не забелязваме всеки нов повод за такава радост. И ако Иван Вукадинов и Олга Белопитова са били забелязани и аплодирани в Италия, фактът има две сериозни стойности.

Първо - това става не къде да е, а в самата люлка на изобразителното изкуство. Второ - [...] в Рим наричаха Белопитова и Вукадинов "посланици на българското изобразително изкуство, с дълбокото доказателство на два различни характера, но много еднакви в изобразяването на българския свят, с цялата му история и с всичките красоти на тази земя". В Пиза кметът им връчваше знака с наклонената кула и ги обявяваше за почетни граждани, а на няколко паралелки в артистичния колеж възлагаха да разработят темата "Изложбата на българите". В Гросетто, който от десет години е италиански побратим на нашия Димитровград, един развълнуван скептик пишеше в книгата за впечатления: "Слушайте, ама вие наистина сте отлични!" [...]

С какво Иван Вукадинов беше респектирал италианците?

Творец със създателска мощ. Художник с богат чар. Голяма култура и необикновена подготовка. "Изложените творби разкриват забележително ценна техника, оригинална композиция, творческа способност и завидна сигурност при създаване на творбите му. Формите и цветовете изплуват от една дълбочина на мисълта, където същественото и социалното битие съвпадат и отговарят на желанието да се утвърди трайността на основните стойности на човека въпреки променливостта на времето" - пише Фенена Бартоломей в "Ла национале". И това е само малка част от казаното и написаното за платната на Иван Вукадинов.

Как би прозвучало, изразено с думи, творческото кредо на художника? Той припомня какво беше казал в интервю Тошко Козарев: как така за две години от тридесето се изкачи на второ място в света - просто разбрах за две години, че трябва да бъда български клоун, оцених и калпачето, и потурите...

- Когато гледаш розата, ти възприемаш формата, цвета, аромата й. Когато ти поднесат есенция, разбираш, че тя е нещо много повече от роза - нападат те асоциациите, идват спомените за радост, за тъга, за преживявания, свързани с розата...

Затова специалистите виждат в неговите платна не просто предмети, а символи. Рибата е не само риба, а символ на саможертвата, гроздето е вярата, виното - победата, ключът - загадката...

- Искам да рисувам така, че всеки да усети корена ми - България, и нейното минало, и изкуството в нейното минало. Искам да се усети различното в това наше старо изкуство. То е тревожно, силно, внушително, то приковава.

Цветовете му са кафявото, черното, но и червеното. Влизали сте в големи чужди катедрали, влизали сте и в малките наши стари черквички. Къде повече гърлото ви се схваща от тревожно вълнение? Гледате една мадона от ХІV век, гледате и изрязаното лице на една българска майка. Кога очите ви се навлажняват?

Взел златния фон на старите икони и техния дух, взел чувствителността на традицията, Вукадинов рисува съвременно и модерно така, както му диктуват сърцето, жизненият опит, острият поглед и ангажираността на творец. Специалистите могат да говорят компетентно за неговата енкаустна техника. Обикновеният зрител вижда върху една и съща негова картина едно платно, две платна, три платна, не знае каква е техниката, но знае, че ако види нещо подобно у друг художник, ще си помисли: опитал се е да го направи като Вукадинов.

А в Италия гледаха и специалисти, и колеги-художници. Те направиха философски прочит на платната на Вукадинов: времето няма време, миналото живее в настоящето и настоящето - в миналото, а в историята минало и настояще се настигат. За обикновените зрители остана часовникът в толкова платна, фонът като разядена от времето материя и фрагментите, които те карат да продължиш мислено творбата. Ето тук - две ръце, златен фон и тревожно червено. Прегръдка...

... и с всяка пукнатина, с всяко докосване, с всеки "скок" на цвета той кара да трепнат струните на духа на посетителите, които не могат да останат безразлични пред неговото изкуство" - пише Джузепина Скоти Порчели.

Наистина не се случва всеки ден. Добре дошли на виа "Маргута", българи!

Пенка ЧЕРНЕВА
в-к "Поглед", 7.8.1978
(със съкращения)

Още при влизането в галерията отляво като на пост виси едно забележително платно на Иван Вукадинов. Картината е рисувана в памет на художника Иван Стоилов-Бункера, който почина неотдавна. Стилизирана фигура на куче, тип ловджийска хрътка, стои в близост до загатната маса. Кучето изглежда в напрегнато очакване, вперило поглед някъде в пространството, към вечността, от която никой никога не се завръща. Минималистичната композиция и тази застиналост се подсилват от пясъчно-жълтия наситен фон. Първото впечатление е сходството с шаблонния характер на египетското изкуство. След това обаче няма начин почеркът на Вукадинов да остане незабелязан. [...] Известен е със специфичния си стил и техника, а твърди, че основно го занимават въпросите за времето и материята. Художникът работи с восък, като същевременно отнема и наслагва пластове по живописната повърхност. За него се знае, че през последните 30 години отказва да продава картините си. Върху някои от платната работи продължително, като ги доработва, дооправя, отново и отново се връща към тях, понякога в продължение на години. Произведенията му завладяват с изчистените си форми, символиката и абсолютната прецизност, с която са изработени.

"Дневник", 8 януари 2008